It's My Life

трам ... тарам-та ...та-та-та ... та-та-та ... трам ... подскача по пода на автобуса заглушава раздрънканите прозорци врати перфоратори и гласа на Пол Анка уверяващ ме от слушалките че това си е моят живот жената отпред и тази до мен го следят с повдигнати вежди а момчето от първа седалка също със слушалки в ушите се навежда посяга към пода изправя ... забелязвам блясък в очите му когато го връща синьото камъче-благодарниче отново в дланта ми


tram ... taram-ta ... ta-ta-ta ...ta-ta-ta ... tram ... jumps on the bus floor overpowers the noise from the rickety windshields doors punchers and Paul Anka's voice assuring me from the earphones that this is my life the woman in front and the one next to me follow its movement with lifted eyebrows while the boy from the first seat with earphones too leans forward stretches his arm towards the floor gets up ... I notice the spark in his eyes as he gives it back to me the blue thank-you stone again in my hand