Mad Moon ( triptych) - Луда луна (триптих полудели стихове)

***

How ruthless
our destiny –
to be born in a nightmare!

The Mad Moon
has tied us all
in knots of untidy hair.

Little hearts,
held fast and trapped
in golden scales. . .

Tender hands,
all wrapped and chained
by silver veils.

I want to cry out
but can't find
or distinguish my voice…

I wish I could leave
but the tortuous roads
frustrate any choice.

***

The Mad Moon's gone down...


Like a beast of prey
she left her imprints:

secret images
in thick-walled wells,

wild convulsions
of the morning breeze,

twisted curves
and bristling trees,

silent thunderstorms
in shredded minds,

wailing souls,
dust in the eyes.


A crooked mirror
is the world we creep on--
wax monstrous children
of the crazing moon.

***
Mad moon’s scythe
mows down dreams
in yester-meadows.

Five-pointed stars
colliding, breaking
into dust.

The shriveled stacks of past
rise silhouettes
in fields of gray.

Barbed thickets
lining the horizon where
the shadow of
the crow
sits still
against a wounded sky.

Smoke rises
from half-ripped yet thumping hearts,
in hope to see the dawn
before they die.




***
Каква жестока орис само -
в кошмар
да се родим!

Лудата луна
ни е уплела
в мрежа от разчорлени коси.

В златни люспи
е обвила
и пленила малкото сърце.

В сребърни воали
е слепила
и сковала нежните ръце.


Искам да извикам,
но не мога
да открия и позная своя глас…

Искам да си тръгна,
а не зная
пътя, който ще ме заведе у нас.


***
Полудялата луна залезе…

Но като хищен звяр
остави своите отпечатъци:

тайни образи
в дебелостенни кладенци,

бесни гърчове
на утринния вятър,

криволици
сред настръхнали дървета,

гръмотевици без глас
в одрипавели мисли,

вой в душите
и прашинки в погледа…

Криво огледало е светът,
по него пъплим –
восъчни изчадия
на лудата луна.

***

Със сърпа си
луната луда покосява
мечтите в ланските ливади.

Във сблъсъка си
петолъчките разсипват се
на прах.

Съсухрени, на времето копите
се извисяват
в сивите поля.

И гъсталаци от бодлива тел
ограждат хоризонта, там където
сянката на
гарвана
стои замръзнала
на фона на раненото небе.

Дим се издига
от полуразкъсани, все още тупкащи сърца,
с надеждата да зърнат утрото
преди смъртта.



Copyright: Maya Lyubenova - Мая Любенова