Mud - Кал

КАЛ


Помниш ли
малките глинени фигурки
от преди толкова много години?

Без да си скулптор
на господ играеше
горд и доволен
от своето творение—
дребни
гротескни
Адам и Ева
от епохата на социализма ...

Загубил интерес
и зает с нещо друго
ти ги остави навън

в градината

намерих създанията
една сутрин
малки безцветни клоуни
сбръчкани сухи усмивки
на обветрени личица
мрежа от тънки процепи
в миниатюрни сърца—
те изглеждаха толкова смели.

Дай да се видим в огледалото—
същите Адам и Ева


молим се
чакаме—Годо или Бог ...

Смели ли сме
толкова
колкото мислим?







MUD


Remember the small
figures of mud
you made many years ago?

No sculptor, playing god,
so proud,
so satisfied
with your creation -
gnomish, grotesque
Adam and Eve
from the epoch
of socialism...

Not interested anymore
having to do something else
you left them outside

in the garden

I found the creatures
one morning
small colorless clowns
wrinkled wry smiles
on wind-beaten faces
nets of thin cracks
in tiny clay hearts -
they seemed so brave.

Look at ourselves in a mirror -
the same Adam and Eve

praying
waiting--for God or Godot ...

Are we
as brave
as we seem?