БЕЗМЪЛВЕН СНЯГ - SILENT SNOW

~Scroll down for the English version, please~



БЕЗМЪЛВЕН СНЯГ
най-сетне пада.
Тъй тихичко
снежинките валят –
спокойствието ме събужда.

От облаците отмалял
се отървава вятърът
и изоставя тежкия товар
върху гърба
на планината.

Върбата плачеща
го гушва
с приспивна песен
го люлее.

Светът спокоен е
като във глобус от стъкло
върху дланта на Господ ...

Виж, наслади се на мира

преди да се домъкнат хората
и всичко
да оплескат!



SILENT SNOW
is falling down at last
So quietly the flakes descend,
the stillness wakes me up.

A weary wind disposes
of the heavy clouds,
and leaves its burden
on the mountain’s slope.

A weeping willow
hugs the wind
and swings it
with a tender lullaby.

The world is calm
as if it’s in a globe of glass
upon God’s loving palm…

Behold the peace

before the humans
come along and
mess it up.


Copyright: Maya Lyubenova

Games

Two brothers play
mancala board games

pretending to be
a friendly enemy

they never stop
conquering
each other's seeds


Idle eyes watch the game

captured in
the luminosity
of forever...

Idle minds care not of
past's unheard lectures
nor do they care about
the future

faded grasses
blanket distant
necropolies
frost on
yesterday's remnants


Two brothers play
mancala board games:
the more bread one takes
from his sibling,
the better player he is.

Sitting in privileged respect
they never stop.

Learn?

In the darkest of caves
arms, legs, heads in chains,
gazing at shadows
which crawl on a wall,
they learn:

discerning shapes,
giving names to ghouls...

No one can see
the fire behind,
the Puppeteers pulling
strings, uttering words
to be imprinted on
the captives' minds.

Few break the chains
and escape -
moths blinded by fire,
some burn in flames.
Others
crawl up to the surface -
eyes drink thirstily
sunbeams of gold,
erasing the memory
of darkness

below . . .

arms, legs, heads
in chains
their fellows
confined

in the darkest of caves

Puppeteers rule.

WAITING FOR PICASSO - В ОЧАКВАНЕ НА ПИКАСО

______________________



WAITING FOR PICASSO


An albescent ghost
in the dusk,
a canvas lies
on the easel.

Brushes brood,
hard and dry,
in their cracked jars.

Charcoals and oils
dream of
a white bird
against blue skies.

Rainy pearls
on the window glass
... the studio waits.

__________________________________

В ОЧАКВАНЕ НА ПИКАСО

Белезникав призрак
в здрача
платно лежи
на статива.

Посърнали четки,
втвърдени и сухи
в пропукани
бурканчета.

Пастели и въглен
сънуват
бяла птица
на фона на синьо небе.

Перли дъжд
по стъклата
... студиото чака.

Copyright: Maya Lyubenova

Abysmal - Бездънно

ABYSMAL

A dry
gaping throat –

will I ever
see the bottom
of the abyss…

Are flowers
or mildew
waiting for me?

Who can say what
hides in the cracks?
Spiders? Scorpions? Snakes?
Or the wisdom of life?

Could it be the lift,
leading to Heaven?

I stand

knees scratched
heart bruised
eyes sore

on the edge.

My own
personal abyss …

I find no tears.





БЕЗДЪННО

Сухо
зинало гърло –

ще видя ли
някога дъното
на пропастта…

Цветя
или плесен
ме очакват?

Кой може да каже
какво таят пукнатините?
Паяци? Скорпиони? Змии?
Мъдростта на живота?

Е ли възможно
това да е
асансьорът към рая?

Стоя

издрани колене
сърцето - охлузено
и горящи очи

на ръба.

Моята собствена
лична пропаст…

Не намирам сълзи.

Copyright: Maya Lyubenova

Crying - Плач

crying woke me up ... strange ... two hours after you kissed me i kissed you hugged me i hugged you for sweet dreams in the dark our baby fell from the cot cried over the pain long and sad we fussed covering the bruises with kisses and softly spoke: hush little baby we won't allow this to happen you'll never fall get hurt or cry on cotton clouds in fluff made of dreams you'll fly because you're our never conceived never born dear child

събуди ме плач ... странно ... два часа след като ме целуна те целунах и ме прегърна и те прегърнах за сладък сън в мрака нашето бебе от креватчето паднало дълго и жално оплакваше болката засуетихме се ние с целувки покрихме ожуленото
с топли думи нареждахме: шшш тихо бебченце няма да позволим това да се случи никога няма да паднеш да се удариш да страдаш да плачеш на памучни облачета в пух от мечти ще летиш та ти си нашето никога незаченато неродено детенце

Copyright: Maya Lyubenova

River - Река

_____________________________________



RIVER


Emblazoned with an oak and sun
a river
violent and daring
not shining like a coin
but a sword
which no man’s hand could hold

I stream ...

Drink from my fate!

Do not half-close
your thirsty eyelids.
Do trust
the carvings of my flow -
they’ll lead you far away
to the meanders
by which I will be waiting
tamed and smooth
transmuted into peaceful bay
with twilight sands
tenderly glowing
and winding songs
hidden in shells.
˜




РЕКА

Накичена
със дъб и слънце
една река
необуздана, дръзка
не лъскава като алтън
а остра сабя
която в шепа
никой не побра

извирам ...

Пий от ориста ми!

Недей притваря
клепките си жадни.
Повярвай
във пътеките на бързея –
те водят тъй далече
към завоя
зад който ще те чакам укротена
превърнала се
в морски залив
със вита песен
скрита в раковина
и ласкаво проблясващ
смугъл пясък.

Copyright: Maya Lyubenova

Infected - Инфекция

____________________


INFECTED

Help me, please!
I fell in a trap -
a bleak, disgusting, hairy mood ,
attacked me
from a dark corner.

The rosy touch
of my tender hand -
transformed into a thunderbolt.

Not a kiss -
a tongue of a snake
hid between the passionate lips.

Tender whispers?
No, frantic shrieks
whirled like a crushing tornado.

Each sentence
and thought paraphrased -
so they can even shatter a stone.

An incubus
in the smeared sheets,
its bloody footprints on the floor.

Infecting
the house of my mind,
there's no way of escape.
I fear.

Before this
can conquer my soul -
help me, help me, please, help me, dear!

ИНФЕКЦИЯ

Помощ!
Попаднах в капан!
Отвратително, мрачно и рошаво
настроение ме издебна
зад ъгъла.

Ласката розова
в нежната длан
то преобърна в мълния.

Не целувка,
а змийски език
между топлите устни скри ...

Вместо шепот -
неистов вик
своя леден тайфун изви.

Прекрои всяка мисъл, дума и звук -
не сърце,
а камък да пръснат ...

Инкубус
в постелята потен лежи,
а по пода - кървави стъпки.

Инфектира
дома ми и мисълта,
няма начин за бягство.

Уви!

Преди да превземе и моята душа -
помогни ми, моля те, помогни!

Copyright: Maya Lyubenova

Ask Mother Earth - Питай Земята (sad thoughts about war)

_________________________



ASK MOTHER EARTH


Why don’t we ask a mother
what she thinks of war?
Can she stand and watch
her sons slaughtered

her daughters
raped and murdered —
broken flowers
thrown out
with the litter

her grandchildren
sleeping in the cradle
of sweet dreams,
love’s lullaby
in the ruins . . .

Is she tired of giving birth
to assassins amongst others?

Silence squalls after
clouds of explosion . . .

If we can’t ask her
whom shall we ask then?

ПИТАЙ ЗЕМЯТА

Защо да не питаме една майка
какво мисли за войната?
Може ли да стои и гледа
как съсичат синовете ѝ

дъщерите ѝ
изнасилени и убити -
пречупени цветя
с боклука
изхвърлени

внуците
в люлка
от сладки сънища,
песен за обич
под руините ...

Умори ли се тя да ражда
убийци ведно с другите?

Тишина ни връхлита
след облака на експлозията ...

Щом не можем да питаме нея,
кого друг да попитаме?




Copyright: Maya Lyubenova

Mad Moon ( triptych) - Луда луна (триптих полудели стихове)

***

How ruthless
our destiny –
to be born in a nightmare!

The Mad Moon
has tied us all
in knots of untidy hair.

Little hearts,
held fast and trapped
in golden scales. . .

Tender hands,
all wrapped and chained
by silver veils.

I want to cry out
but can't find
or distinguish my voice…

I wish I could leave
but the tortuous roads
frustrate any choice.

***

The Mad Moon's gone down...


Like a beast of prey
she left her imprints:

secret images
in thick-walled wells,

wild convulsions
of the morning breeze,

twisted curves
and bristling trees,

silent thunderstorms
in shredded minds,

wailing souls,
dust in the eyes.


A crooked mirror
is the world we creep on--
wax monstrous children
of the crazing moon.

***
Mad moon’s scythe
mows down dreams
in yester-meadows.

Five-pointed stars
colliding, breaking
into dust.

The shriveled stacks of past
rise silhouettes
in fields of gray.

Barbed thickets
lining the horizon where
the shadow of
the crow
sits still
against a wounded sky.

Smoke rises
from half-ripped yet thumping hearts,
in hope to see the dawn
before they die.




***
Каква жестока орис само -
в кошмар
да се родим!

Лудата луна
ни е уплела
в мрежа от разчорлени коси.

В златни люспи
е обвила
и пленила малкото сърце.

В сребърни воали
е слепила
и сковала нежните ръце.


Искам да извикам,
но не мога
да открия и позная своя глас…

Искам да си тръгна,
а не зная
пътя, който ще ме заведе у нас.


***
Полудялата луна залезе…

Но като хищен звяр
остави своите отпечатъци:

тайни образи
в дебелостенни кладенци,

бесни гърчове
на утринния вятър,

криволици
сред настръхнали дървета,

гръмотевици без глас
в одрипавели мисли,

вой в душите
и прашинки в погледа…

Криво огледало е светът,
по него пъплим –
восъчни изчадия
на лудата луна.

***

Със сърпа си
луната луда покосява
мечтите в ланските ливади.

Във сблъсъка си
петолъчките разсипват се
на прах.

Съсухрени, на времето копите
се извисяват
в сивите поля.

И гъсталаци от бодлива тел
ограждат хоризонта, там където
сянката на
гарвана
стои замръзнала
на фона на раненото небе.

Дим се издига
от полуразкъсани, все още тупкащи сърца,
с надеждата да зърнат утрото
преди смъртта.



Copyright: Maya Lyubenova - Мая Любенова

Nightmare

Some memories about the past - life under communist dictatorship:

КОШМАР

Тревожен, писъкът
на преминаващ влак
ме стряска по средата
на кошмара
в блатата
на нищото -

потна
дишаща болка
с билет в ръка
очи отворени
за друга земя –

големият свят

в далечината

светлините му-
недостижими светулки
на границата

стоя си тук
с нозе засадени
в тресавищата
на моя кошмар
и се гърча
и роня на дребно
окована в хоризонт
от стомана


NIGHTMARE

A traveling train’s
troubled whistle
startles me
in the midst of
a nightmare
in the mire
of nowhere -

sweating
gasping pain
a ticket in hand
eyes craving
for a different land

the big world

in the distance

its lights -
unreachable fireflies
on the border

I stand here
legs planted
in the mire
of my nightmare
writhing
flaking in
tiny pieces
chained by a horizon
of steel

Copyright: Maya Lyubenova

Mud - Кал

КАЛ


Помниш ли
малките глинени фигурки
от преди толкова много години?

Без да си скулптор
на господ играеше
горд и доволен
от своето творение—
дребни
гротескни
Адам и Ева
от епохата на социализма ...

Загубил интерес
и зает с нещо друго
ти ги остави навън

в градината

намерих създанията
една сутрин
малки безцветни клоуни
сбръчкани сухи усмивки
на обветрени личица
мрежа от тънки процепи
в миниатюрни сърца—
те изглеждаха толкова смели.

Дай да се видим в огледалото—
същите Адам и Ева


молим се
чакаме—Годо или Бог ...

Смели ли сме
толкова
колкото мислим?







MUD


Remember the small
figures of mud
you made many years ago?

No sculptor, playing god,
so proud,
so satisfied
with your creation -
gnomish, grotesque
Adam and Eve
from the epoch
of socialism...

Not interested anymore
having to do something else
you left them outside

in the garden

I found the creatures
one morning
small colorless clowns
wrinkled wry smiles
on wind-beaten faces
nets of thin cracks
in tiny clay hearts -
they seemed so brave.

Look at ourselves in a mirror -
the same Adam and Eve

praying
waiting--for God or Godot ...

Are we
as brave
as we seem?

It's My Life

трам ... тарам-та ...та-та-та ... та-та-та ... трам ... подскача по пода на автобуса заглушава раздрънканите прозорци врати перфоратори и гласа на Пол Анка уверяващ ме от слушалките че това си е моят живот жената отпред и тази до мен го следят с повдигнати вежди а момчето от първа седалка също със слушалки в ушите се навежда посяга към пода изправя ... забелязвам блясък в очите му когато го връща синьото камъче-благодарниче отново в дланта ми


tram ... taram-ta ... ta-ta-ta ...ta-ta-ta ... tram ... jumps on the bus floor overpowers the noise from the rickety windshields doors punchers and Paul Anka's voice assuring me from the earphones that this is my life the woman in front and the one next to me follow its movement with lifted eyebrows while the boy from the first seat with earphones too leans forward stretches his arm towards the floor gets up ... I notice the spark in his eyes as he gives it back to me the blue thank-you stone again in my hand